Часова зона |
Africa/Sao_Tome |
Стандартно време GMT / UTC |
UTC+0 |
Лятно време |
Текущата област не прилага лятно време. |
Часова зона |
Africa/Juba |
Стандартно време GMT / UTC |
UTC+2 |
Лятно време |
Текущата област не прилага лятно време. |
Сао Томе и Принсипи е островна държава в Западна и Централна Африка, състояща се от островите Сао Томе и Принсипи и околните островчета, със столица Сао Томе, разположена в североизточната част на Сао Томе. Разположена в Гвинейския залив, на около 200 км от африканския континент, страната е колонизирана от Португалия през XV в. и става независима през 1975 г. Официалният език е португалски, а икономиката се основава на селското стопанство (какао, палмово масло) и туризма. Трябва да се отбележи, че "Ява" не е град или регион на страната; Ява е главният остров на Индонезия с градове като Джакарта и Сурабая и няма нищо общо със Сао Томе и Принсипи, вероятно поради объркване на имената.
Торит е столица на щата Източна Екватория и се намира в югоизточната част на Южен Судан, в непосредствена близост до границите с Кения и Уганда. Градът е разположен на хълмист терен и има саванен климат, като годината е разделена на дъждовен и сух сезон.
Торит заема важно историческо място в процеса на обявяване на независимостта на Южен Судан и е една от ранните крепости на Народноосвободителното движение на Судан (НОС). Населението е съставено предимно от местни групи като лотуко, повечето от които изповядват християнска или традиционна религия, а официалните езици са джубански арабски и английски.
Икономиката се основава на натурално земеделие и животновъдство, като основните култури са сорго, царевица и маниока. Инфраструктурата на града е елементарна, липсва постоянно електроснабдяване и асфалтови пътища, а за връзка със съседните райони се разчита на черни пътища.
Въпреки че Торит е заобиколен от природни забележителности като планината Иматонг, туризмът все още не се е развил поради ситуацията със сигурността и ограниченията в инфраструктурата. Понастоящем градът е изправен пред хуманитарни предизвикателства, но остава важен прозорец към живота и културата на южносуданските села.